Кокиче
Зелено кълнче, после... стъбълце,
а след това... камбанки, снежно бели.
Понякога, с невидимо
пробива то и преспи вледенели!
Изящно, удивително създание!
По-силно и от бурите дори!
Със своето загадъчно сияние
то сякаш и във тъмното гори!
Такова крехко, мъничко, дали
съзнава то великата си участ,
на зимните стихии и мъгли
да е контраст, от който да се уча?!
Навярно затова и го обичам,
защото като него други няма!
И знам, че то, мъничето-кокиче
е моята опора най-голяма!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Тепешанов Всички права запазени
