Кокиче

27.04.2014 г., 12:49 ч.

Поезия » Философска

361 0 3

Зелено кълнче, после... стъбълце,
а след това... камбанки, снежно бели.
Понякога, с невидимо
пробива то и преспи вледенели!

Изящно, удивително създание!
По-силно и от бурите дори!
Със своето загадъчно сияние
то сякаш и във тъмното гори!

Такова крехко, мъничко, дали
съзнава то великата си участ,
на зимните стихии и мъгли
да е контраст, от който да се уча?!

Навярно затова и го обичам,
защото като него други няма!
И знам, че то, мъничето-кокиче
е моята опора най-голяма!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)

2014-05-16T11:35:32+03:00

Впървия куплет е пропусната думата "длетце" след "невидимо".
mira-radi (Христина Радомирова)

2014-04-29T18:09:48+03:00

Развълнува ме много това стихотворение! Поздравление, Владислав!
Ена (Елена Гоцева)

2014-04-27T13:12:06+03:00

"Навярно затова и го обичам,
защото като него други няма!
И знам, че то, мъничето-кокиче
е моята опора най-голяма!"

Браво!!!

ПП Поздрав с нещо мое... пак за кокичетата
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=80652