20 ene 2010, 0:05

Кокиче

  Poesía
946 0 1

За тебе бях кокиче бяло,

нежно и невинно в зимен ден!

За тебе бях най-милото момиче,

ангелът небесен, от болка спасен!

Ти обичаше това кокиче, повече от себе си дори,

но в стремежа си да го докажеш, задушаваше го

в своя плен!

Яд те беше, че е чисто, а ти си подъл и студен!

Не можа да го приемеш и го смачка разгневен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Калният свят, озверелите ни същностни, обезличават вътрешната чистота, онази Лилиевската духовна девственост!...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...