Кокиче

20 ene 2010, 0:05

Poesía

737 0 1

За тебе бях кокиче бяло,

нежно и невинно в зимен ден!

За тебе бях най-милото момиче,

ангелът небесен, от болка спасен!

Ти обичаше това кокиче, повече от себе си дори,

но в стремежа си да го докажеш, задушаваше го

в своя плен!

Яд те беше, че е чисто, а ти си подъл и студен!

Не можа да го приемеш и го смачка разгневен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

azura_luna (Петя Стефанова)

2010-01-28T14:28:16+02:00

Калният свят, озверелите ни същностни, обезличават вътрешната чистота, онази Лилиевската духовна девственост!...