За тебе бях кокиче бяло,
нежно и невинно в зимен ден!
За тебе бях най-милото момиче,
ангелът небесен, от болка спасен!
Ти обичаше това кокиче, повече от себе си дори,
но в стремежа си да го докажеш, задушаваше го
в своя плен!
Яд те беше, че е чисто, а ти си подъл и студен!
Не можа да го приемеш и го смачка разгневен!
© Красимира Неделчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
