Jan 20, 2010, 12:05 AM

Кокиче

  Poetry
945 0 1

За тебе бях кокиче бяло,

нежно и невинно в зимен ден!

За тебе бях най-милото момиче,

ангелът небесен, от болка спасен!

Ти обичаше това кокиче, повече от себе си дори,

но в стремежа си да го докажеш, задушаваше го

в своя плен!

Яд те беше, че е чисто, а ти си подъл и студен!

Не можа да го приемеш и го смачка разгневен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Калният свят, озверелите ни същностни, обезличават вътрешната чистота, онази Лилиевската духовна девственост!...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...