Честита и спорна Нова Година Ви пожелавам, приятели!!!
На дамите нека винаги да подаряваме по едно Кокиче, а за всички приятели на Словото - Наздраве!
:)
Тъй бяло и всред пухкава къделя,
с едва подало в тъжен свят глава,
усмихва. А цъфтящата му смелост,
със Зимата днес прави, май шега?
Завръщам се в така далечен кадър,
аз спомням си, нехаел съм за страх,
приемащ чуждо мнение за сянката?
Наясно сте, под слънце все стоях...
Уж крехко, ала пак удържа Вятъра,
та кой ли вярва в титлата му... цар?
А ласката си нежна, щом ти прати,
се чувстваш жив. Без тоновете кал.
Красиво цвете! В студ невероятен.
Знай - виждам в него палаво дете.
В ръката му ключенцето е в злато,
превърнало в миг камък във сърце.
Кокичето ли? Всъщност е надежда
за ангелска целувка в мрак дълбок,
напомня песен, детските копнежи
И блян за нова... по-добра любов!
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
Знаеш ли за мен това крехко цвете винаги е символизирало борбеността и надеждата!
Затова оцелява дори и в най-студената зима!