31 дек. 2009 г., 15:25  

Кокиче

4.6K 1 44

Честита и спорна Нова Година Ви пожелавам, приятели!!!

На дамите нека винаги да подаряваме по едно Кокиче, а за всички приятели на Словото - Наздраве!

:)

 

 

Тъй бяло и всред пухкава къделя,
с едва подало в тъжен свят глава,
усмихва. А цъфтящата му смелост,
със Зимата днес прави, май шега?

Завръщам се в така далечен кадър,
аз спомням си, нехаел съм за страх,
приемащ чуждо мнение за сянката?
Наясно сте, под слънце все стоях...

Уж крехко, ала пак удържа Вятъра,
та кой ли вярва в титлата му... цар?
А ласката си нежна, щом ти прати,
се чувстваш жив. Без тоновете кал.

Красиво цвете! В студ невероятен.
Знай - виждам в него палаво дете.
В ръката му ключенцето е в злато,
превърнало в миг камък във сърце.

Кокичето ли? Всъщност е надежда
за ангелска целувка в мрак дълбок,
напомня песен, детските копнежи
И блян за нова... по-добра любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...