1 mar 2020, 10:23

Кокиче и нарцис 

  Poesía » De amor, Del paisaje
660 1 8

Ще се престоря на кокиче закъсняло,

ще се усмихна щом разтопи се снегът,

ще се изправя към небето просветляло

и ще зачакам птиците от юг.

Душата ми все още заледена

ще се открехне с първия разпален лъч

и ще забрави тъмното в земята време,

и ще поеме глътка свеж обагрен дъх.

Ще разцъфти меланхоличен, нежен нарцис,

ще се полюшне леко с утринния хлад,

в росата сам на себе си зарадван

ще се огледа – приказен и млад.

Сърцето си полека ще открехна

и ще забравя тъговитите си дни.

Кокичето разтапя ледовете,

дори за нарциса безумно горделив.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??