1 мар. 2020 г., 10:23

Кокиче и нарцис 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
569 1 8

Ще се престоря на кокиче закъсняло,

ще се усмихна щом разтопи се снегът,

ще се изправя към небето просветляло

и ще зачакам птиците от юг.

Душата ми все още заледена

ще се открехне с първия разпален лъч

и ще забрави тъмното в земята време,

и ще поеме глътка свеж обагрен дъх.

Ще разцъфти меланхоличен, нежен нарцис,

ще се полюшне леко с утринния хлад,

в росата сам на себе си зарадван

ще се огледа – приказен и млад.

Сърцето си полека ще открехна

и ще забравя тъговитите си дни.

Кокичето разтапя ледовете,

дори за нарциса безумно горделив.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??