31 may 2010, 14:38

Кокичената катафалка 

  Poesía » Del paisaje
628 0 12

В априлски сняг видях едно кокиче.
Като последен зъб в уста на мумия.
Като подарък за отминало обичане.
Една камбана. Или пълнолуние.


Реших да го откъсна и запазя.
Благословия е на редки влъхви.
Кокичето, от пръстите премазано,
изви се във предсмъртен гърч. Издъхна.

Керванът тътри се, а гарваните грачат.
Камбаните... ще помълчат за малко.
И мълчаливо, тихо ще оплачат
кокичето в ръката - катафалка.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??