31 мая 2010 г., 14:38
Кокичената катафалка
В априлски сняг видях едно кокиче.
Като последен зъб в уста на мумия.
Като подарък за отминало обичане.
Една камбана. Или пълнолуние.
Реших да го откъсна и запазя.
Благословия е на редки влъхви.
Кокичето, от пръстите премазано,
изви се във предсмъртен гърч. Издъхна.
Керванът тътри се, а гарваните грачат.
Камбаните... ще помълчат за малко.
И мълчаливо, тихо ще оплачат
кокичето в ръката - катафалка.
Като последен зъб в уста на мумия.
Като подарък за отминало обичане.
Една камбана. Или пълнолуние.
Реших да го откъсна и запазя.
Благословия е на редки влъхви.
Кокичето, от пръстите премазано,
изви се във предсмъртен гърч. Издъхна.
Керванът тътри се, а гарваните грачат.
Камбаните... ще помълчат за малко.
И мълчаливо, тихо ще оплачат
кокичето в ръката - катафалка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Елена Биларева Все права защищены
Предложения
-
-
В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
-
Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
