В априлски сняг видях едно кокиче.
Като последен зъб в уста на мумия.
Като подарък за отминало обичане.
Една камбана. Или пълнолуние.
Реших да го откъсна и запазя.
Благословия е на редки влъхви.
Кокичето, от пръстите премазано,
изви се във предсмъртен гърч. Издъхна.
Керванът тътри се, а гарваните грачат.
Камбаните... ще помълчат за малко.
И мълчаливо, тихо ще оплачат
кокичето в ръката - катафалка.