Кокили
на Лили Велчева
Ето нашата Дилянка
из вълшебната градина
дълго гони свойта сянка
и накрая я размина.
После бързо се похвали
и на баба Лили
с бързоходните сандали,
ветровете победили.
Баба Лили кротко мига
и подхвърля й през рамо:
"Хайде, чедо, хващай книга,
за да порастеш голямо".
Ала щурата Дилянка,
щом залитне от умора,
хваща бързо пъстра сянка
под черешата на двора.
Но след малко, на кокили,
щом се мернa, отдалече,
викна: "Гледай, мамо Лили,
колко съм порасла вече!"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
