Кокили
на Лили Велчева
Ето нашата Дилянка
из вълшебната градина
дълго гони свойта сянка
и накрая я размина.
После бързо се похвали
и на баба Лили
с бързоходните сандали,
ветровете победили.
Баба Лили кротко мига
и подхвърля й през рамо:
"Хайде, чедо, хващай книга,
за да порастеш голямо".
Ала щурата Дилянка,
щом залитне от умора,
хваща бързо пъстра сянка
под черешата на двора.
Но след малко, на кокили,
щом се мернa, отдалече,
викна: "Гледай, мамо Лили,
колко съм порасла вече!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
