2 jul 2013, 15:16

Коктейл "Надежда, вяра и други ласки"

944 0 4
                       Делфинът на надеждата

разкъса златната наметка на безкрая

и в залива се гмурна да догони

рижото кълбо на изгрева,

оплело се в мечтите ни…

Високо на брега кобилите -

все още изпълнени с очакване,

се реят във моравите на утрото

и росата кротко ближат.

Новородените жребчета със треперещи крачка

по чернозема на душите ни танцуват

с неуверени копитца...

И само аз се излежавам под мостика на хоризонта -

в очакване на здрача…

Проскърцват ставите износени на дългия следобед…

По палубата на деня безгрижно се разхождат

жени от чужди сънища,

които мога да докосна и целуна…

Поръчвам си коктейл „Безмълвни устни”

и с втората наздравица - със вятъра -

разделяме жените на негови и мои…

 

Така обичам лятото…



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наздраве, Краси! Идеално си го забъркал този коктейл!Поздрави!
  • При вас е красиво и зиме,и лете,Кети!
    Благодаря ти,Жанет,за това ПФУ
  • Сякаш цяла година живея за тези петдесет-шестдесет дни истинско лято - когато мога да наситя душата си с радост и очите си с хубост!!!!
  • Толкова е... пфу, не мога да измисля думичка... Представих си го
    И да, и аз обичам лятото, особено нашето си варненско

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...