разкъса златната наметка на безкрая
и в залива се гмурна да догони
рижото кълбо на изгрева,
оплело се в мечтите ни…
Високо на брега кобилите -
все още изпълнени с очакване,
се реят във моравите на утрото
и росата кротко ближат.
Новородените жребчета със треперещи крачка
по чернозема на душите ни танцуват
с неуверени копитца...
И само аз се излежавам под мостика на хоризонта -
в очакване на здрача…
Проскърцват ставите износени на дългия следобед…
По палубата на деня безгрижно се разхождат
жени от чужди сънища,
които мога да докосна и целуна…
Поръчвам си коктейл „Безмълвни устни”
и с втората наздравица - със вятъра -
разделяме жените на негови и мои…
Така обичам лятото…
© Красимир Чернев Всички права запазени