Коктейл Сълза
Тъгата ми небрежно ме разсича
и сее лед във кръвния поток.
Депресията с плътта ми се облича,
от огледалото ме гледа некролог.
Изгубен съм в житейските си дрипи,
кошмари вместо сънища броя.
Коктейл Сълза във чашата ще сипя
и тост ще вдигна към самотната Луна.
Тя ще намокри устните си само
докато аз до дъното ще стигна,
а то, като бездънна яма,
кристално и цинично ще ми смигне.
Без брегове ми е реката днес, ругае
и вятарът вълните без причина.
А кракенът от бездната мечтае
завинаги в пипалата си да ме има.
Да, тази сутрин, първата без маски,
аз нося маската на своята тъга,
но ще събера разпиляните си части
отново, с помощта на Любовта!
О1.04.2022
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
