31.05.2022 г., 9:04

Коктейл Сълза

468 0 8

 

Тъгата ми небрежно ме разсича

и сее лед във кръвния поток. 

Депресията с плътта ми се облича, 

от огледалото ме гледа некролог. 

 

Изгубен съм в житейските си дрипи, 

кошмари вместо сънища броя. 

Коктейл Сълза във чашата ще сипя

и тост ще вдигна към самотната Луна. 

 

Тя ще намокри устните си само

докато аз до дъното ще стигна, 

а то, като бездънна яма, 

кристално и цинично ще ми смигне. 

 

Без брегове ми е реката днес, ругае

и вятарът вълните без причина. 

А кракенът от бездната мечтае

завинаги в пипалата си да ме има. 

 

Да, тази сутрин, първата без маски, 

аз нося маската на своята тъга, 

но ще събера разпиляните си части

отново, с помощта на Любовта! 

 

О1.04.2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, приятели.
    ПП

    Напротив, Иржи, в момента съм безумно щастлив живеейки с жената, която ми е на сърцето, но пък винаги в живота има мо енти на криза. И помня, че този стих го написах точно в такъв...
    Радвам се, че не съм забравен, но тъй като практически не ми остава време за четене тук и отдава почти не го правя, ми е малко неудобно да публикувам.
    А и честно казано ми е в повече този сайт, защото има 2 други, в които практически ежедневно пускам.
    ПП 2

    Твоя вариант нещо мого еротично ми звучи и леко встрани 😄
    Мерсаж, все още съм си от бъдещето малцинство на хетеросексуалните 😄
    Разсмя ме, Щураче, но ти си си такава 😜
  • Ако беше някой от великоумните оригиналници, това щеше да го напишеш така:
    А кракенът от бездната мечтае
    завинаги пипално да ме има. ха ха

    Ноо, далеч си от това ниво. И слава Богу!
  • Георгиии, там където се беше ашладисал известно време, нищо ли не оправи тъжното ти настроение?!...А тук липсваше на приятелите! ...
  • Хубаво е.
  • Яснооо, през всички сезони си любовно-тъжен.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...