31.05.2022 г., 9:04

Коктейл Сълза

472 0 8

 

Тъгата ми небрежно ме разсича

и сее лед във кръвния поток. 

Депресията с плътта ми се облича, 

от огледалото ме гледа некролог. 

 

Изгубен съм в житейските си дрипи, 

кошмари вместо сънища броя. 

Коктейл Сълза във чашата ще сипя

и тост ще вдигна към самотната Луна. 

 

Тя ще намокри устните си само

докато аз до дъното ще стигна, 

а то, като бездънна яма, 

кристално и цинично ще ми смигне. 

 

Без брегове ми е реката днес, ругае

и вятарът вълните без причина. 

А кракенът от бездната мечтае

завинаги в пипалата си да ме има. 

 

Да, тази сутрин, първата без маски, 

аз нося маската на своята тъга, 

но ще събера разпиляните си части

отново, с помощта на Любовта! 

 

О1.04.2022

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, приятели.
    ПП

    Напротив, Иржи, в момента съм безумно щастлив живеейки с жената, която ми е на сърцето, но пък винаги в живота има мо енти на криза. И помня, че този стих го написах точно в такъв...
    Радвам се, че не съм забравен, но тъй като практически не ми остава време за четене тук и отдава почти не го правя, ми е малко неудобно да публикувам.
    А и честно казано ми е в повече този сайт, защото има 2 други, в които практически ежедневно пускам.
    ПП 2

    Твоя вариант нещо мого еротично ми звучи и леко встрани 😄
    Мерсаж, все още съм си от бъдещето малцинство на хетеросексуалните 😄
    Разсмя ме, Щураче, но ти си си такава 😜
  • Ако беше някой от великоумните оригиналници, това щеше да го напишеш така:
    А кракенът от бездната мечтае
    завинаги пипално да ме има. ха ха

    Ноо, далеч си от това ниво. И слава Богу!
  • Георгиии, там където се беше ашладисал известно време, нищо ли не оправи тъжното ти настроение?!...А тук липсваше на приятелите! ...
  • Хубаво е.
  • Яснооо, през всички сезони си любовно-тъжен.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...