22 ago 2017, 12:38

Безчувственост

  Poesía » Civil
618 2 6

Кога си отиде моралът от хората? 
Повечето станаха хладни, безчувствени!
Всеки, объркан, си търси изгодата!
Всеки плячкосва, ранява, напуска!

Чувствата топли умряха отдавна!
В някое сиво и мрачно метро,
моята роза лежеше самотна,
до нея бе свито писмо на кълбо!

На светлата пейка в мрачния град,
той чакаше дълго, но нея я нямаше,
стана и просто си тръгна момчето,
живеещо в свят на лъжи и измами.

Доброто изчезна! Умря любовта!
Изгасна последната крушка с надежда!
Стана безцветен и черен света,
ние сме слепи, нищо не виждаме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

©Димитър Драганов – 06.9.16 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....