Безчувственост
Кога си отиде моралът от хората?
Повечето станаха хладни, безчувствени!
Всеки, объркан, си търси изгодата!
Всеки плячкосва, ранява, напуска!
Чувствата топли умряха отдавна!
В някое сиво и мрачно метро,
моята роза лежеше самотна,
до нея бе свито писмо на кълбо!
На светлата пейка в мрачния град,
той чакаше дълго, но нея я нямаше,
стана и просто си тръгна момчето,
живеещо в свят на лъжи и измами.
Доброто изчезна! Умря любовта!
Изгасна последната крушка с надежда!
Стана безцветен и черен света,
ние сме слепи, нищо не виждаме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
