С благодарност на Арлекин за колажа, който ме вдъхнови.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=104088
Разделени части от цяло - на две...
Белези трайни - тези, посекли лицето.
Взорът-слепец останал да води – къде?
Ще види ли път обратен в сърцето?
В тунела точно през мене - отляво,
души разпилени топят се в тъма.
Посоки чертани изчезват нездраво...
Последната гара завършва кръга.
Където самотници чакат с надежда,
а сетният влак дори не пристига.
И никой не може друг да отвежда,
отсрещни един до един не достигат.
На нея ще чакам ненадеждно отнесен,
както в началото чаках тръпнещ часа.
Но оголелите клони в някоя есен
дали ще покарат с надежда в снега?...
© Валентин Илиев Todos los derechos reservados