Jan 8, 2009, 2:59 PM

Колаж 

  Poetry
900 0 6

С благодарност на Арлекин за колажа, който ме вдъхнови.

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=104088

 

 

Разделени части от цяло - на две...
Белези трайни - тези, посекли лицето.
Взорът-слепец останал да води – къде?
Ще види ли път обратен в сърцето?

В тунела точно през мене - отляво,
души разпилени топят се в тъма.
Посоки чертани изчезват нездраво...
Последната гара завършва кръга.

Където самотници чакат с надежда,
а сетният влак дори не пристига.
И никой не може друг да отвежда,
отсрещни един до един не достигат.

На нея ще чакам ненадеждно отнесен,
както в началото чаках тръпнещ часа.
Но оголелите клони в някоя есен
дали ще покарат с надежда в снега?...

© Валентин Илиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??