3 dic 2004, 13:29

Коледа

  Poesía
2.8K 0 7
Коледа. Мразя този ден.
Мрак. Сняг. Вятър студен.
И всички вярват в едно -
че днес всичко добро
ще бъде със нас.
Само днес. Само за час.
Всичко блести. Всеки сияе.
Всеки нещо желае.
Аз пък нищо не искам...

Седя зад студеното стъкло
и копнея само за едно -
по-бързо празниците да минат,
да мине студената зима.
До догава тук ще стоя,
ще гледам с досада снега.
Само прозореца имам
в дните на лютата зима.
Но за какво ми е той...?

Времето по-бързо минава
когато хората наблюдаваш.
Ето там - момче и момиче
през преспите пухкави тичат,
над тях дървета дебели
надвиснали клони са сплели.
А в клоните пеят врабчета
песен коледна тиха и лека.
Как ли не им е студено...?

Детенце в снега си играе,
момиче върви и мечтае,
минава мъж със цветя,
а снегът си вали все така.
Големи парцали изпълват душата.
Студено навън, но топло в сърцата.
Във всички сърца, но не и в едно -
сърцето, което днес е само.

Коледа. Мразя този ден.
Мрак. Сняг. Вятър студен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много ми хареса
  • Здравей! Писала си този стих преди две години, но точно съответства на настроението ми сега.
    Поздравления!
  • Много добро! Браво! На същото мнение съм... 6
  • ами и аз така смятам. някой е заблудил хората, че щом е Коледа нищо друго няма значение и всичко остава на заден план. което е тъпо. точно за това написах това стихче
  • наистина е страхотно.и споделям мнението ти за коледа.всички очакват чудеса на коледа но си остават само с очакванията

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...