Коледа. Мразя този ден. Мрак. Сняг. Вятър студен. И всички вярват в едно - че днес всичко добро ще бъде със нас. Само днес. Само за час. Всичко блести. Всеки сияе. Всеки нещо желае. Аз пък нищо не искам...
Седя зад студеното стъкло и копнея само за едно - по-бързо празниците да минат, да мине студената зима. До догава тук ще стоя, ще гледам с досада снега. Само прозореца имам в дните на лютата зима. Но за какво ми е той...?
Времето по-бързо минава когато хората наблюдаваш. Ето там - момче и момиче през преспите пухкави тичат, над тях дървета дебели надвиснали клони са сплели. А в клоните пеят врабчета песен коледна тиха и лека. Как ли не им е студено...?
Детенце в снега си играе, момиче върви и мечтае, минава мъж със цветя, а снегът си вали все така. Големи парцали изпълват душата. Студено навън, но топло в сърцата. Във всички сърца, но не и в едно - сърцето, което днес е само.
Коледа. Мразя този ден. Мрак. Сняг. Вятър студен...
ами и аз така смятам. някой е заблудил хората, че щом е Коледа нищо друго няма значение и всичко остава на заден план. което е тъпо. точно за това написах това стихче
Мисля че успяваш да създадеш картина в съзнанието на читателя, така че той да успее да види, не само да усети, това, което си видяла и ти.И не просто картина на зимата, но и това, което те е накарала да усетиш, настроението, което е създала у теб.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.