На Д.
Когато летните момичета заплачат
със сълзите на есенни жени,
тогава напълни за мене чаша.
Тогава ти за мене си спомни!
Не беше писано да бъда Пролет.
Не помня - безметежни, майски дни.
Не помня - лекият ти първи полет.
Ни първите слани.
Но помня как родихме се в прегръдка.
Ти в твоето. Аз в моето легло.
И как заспивах, как дочувах стъпки ...