Коледа
На Д.
Когато летните момичета заплачат
със сълзите на есенни жени,
тогава напълни за мене чаша.
Тогава ти за мене си спомни!
Не беше писано да бъда Пролет.
Не помня - безметежни, майски дни.
Не помня - лекият ти първи полет.
Ни първите слани.
Но помня как родихме се в прегръдка.
Ти в твоето. Аз в моето легло.
И как заспивах, как дочувах стъпки
във думите ти - мраз върху стъкло
Във думите ни - музика и рими,
сред още думи като смях и мед...
Обичам мойто късно осъзнаване.
Обичам твойта наглост на поет.
И нека летните момичета да плачат
със сълзите на есенни жени.
След всичко преминаващо оставаме.
Без никога да шепнем: "Остани!"
София
24.11.2023 г.
© Росица Младенова All rights reserved.
