Коледа

24.11.2023 г., 8:53 ч.

Поезия » Любовна

264 1 4

На Д.

Когато летните момичета заплачат

със сълзите на есенни жени,

тогава напълни за мене чаша.

Тогава ти за мене си спомни!

Не беше писано да бъда Пролет.

Не помня - безметежни, майски дни.

Не помня - лекият ти първи полет.

Ни първите слани.

Но помня как родихме се в прегръдка.

Ти в твоето. Аз в моето легло.

И как заспивах, как дочувах стъпки

във думите ти - мраз върху стъкло

Във думите ни - музика и рими,

сред още думи като смях и мед...

Обичам мойто късно осъзнаване.

Обичам твойта наглост на поет.

И нека летните момичета да плачат

със сълзите на есенни жени.

След всичко преминаващо оставаме.

Без никога да шепнем: "Остани!"

София

24.11.2023 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.