22 dic 2014, 12:21

Коледарско

  Poesía » Civil
683 0 4

 

Ой, Колèдо, мой Колèдо!

Пръч, овца, коза, говедо…

 

- Де ги има тез създания?

 

- Във Народното събрание!

 

Пръчът е Радан,

овцата - Цачева.

 

А пък говеда и кози,

отдето минеш

през парламента -

със лопата да ги ринеш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за коментара, Ирена!
    Напълно съм съгласен с тебе. Най-нетрайна и най-неактулна във времето е гражданската поезия. Съдържанието й се оказва неважно, невярно или неактуално, като това на старите вестници. Особено пък що се отнася до споменаването на имена.
    В поемата ми "Командир" има два реда за Тодор Живков и четири реда за Добри Джуров. Поетът Иван Карадачки като ги видя, ми каза: "Това го изхвърли. И никога не се обвързвай с имена, защото ти не знаеш какви са ги вършили и каква ще е утре оценката за тях."
    И в книжката ми "Шибана държава" (с подзаглавие "Спомени за Жельовото време" в някои стихотворения се споменават имена на някои политически от онова време личности, които вече никой не знае. Появили са се, навредили са с каквото са могли и са изчезнали.
    Така ще стане и с тия. И ако стихчето бъде прочетено след няколко години, ще предизвикват само недоумение - какви ли са тия?
    След две-три години имената задължително трябва да отпаднат. Но дотогава нека да стоят, да ги характеризират.
    Така си мисля, макар всичко да е толкова незначително, че да не заслужава никакво мислене.
  • Здравей, Ангар!
    Използвам асоциации с личности и имена, когато са свързани с конкретни значими събития. Малко е вероятно, обаче, след 10 години някой да си спомня за посочените по-горе герои и аз лично бих търсила по-иносказателен подход.
    Весели празници!
  • Щастлива и весела Коледа и на тебе, Поетесо!
    Благодаря ти, че се отби!
    Но, като със събрат по перо, като с Поетеса, иска ми се да споделя съмнениеята си при написването на това стихче.
    Казано е нещо за депутатите в народното ни събрание. Нещо ново ли? Не!
    “Народът не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците, и на такива той поверява своята съдба. ТАКИВА ТОЙ ИЗБИРА ЗА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.”
    Това го е написал Фердинанд, така е било по негово време, но и сега пак е така.(За кратко не е било така при социализма, когато за депутати са избирани героите на труда).
    Освен това депутатите ни се самовеличаят като "политическия елит". Величаят ги и журналистите, и като такива ще ги представи историята.
    Но историята ще лъже, както всякога. Истината, много по-вярно от историята, я казва поезията.
    Значи депутатите освен в историята, трябва по някакъв начин да присъстват и в поезията.
    Чудех се не са ли достатъчни само първите четири реда? Но и последните четири не са вредни - те само усилват първите.
    Средните два реда обаче нужни ли са? Виж за тях Не съм сигурен. Парламентът го е имало и ще го има, той е вечен почти като поезията,а тези двамата, колкото и мандата да изкарат,са нещо временно.Освен това не се ли слиза много ниско, до личностно ниво, дори на персонални обиди.
    Но реших засега, временно, да ги има. Защото и на двамата много им приличат! На първия заради претенциите и маниерите му на поведение, а на втория - защото заема такива важни постове в няколко НС, и следователно е и един от главните виновници България да е по всичко последна, и само по детска смъртност - първа!
  • Весела Коледа, Поете!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...