22.12.2014 г., 12:21

Коледарско

685 0 4

 

Ой, Колèдо, мой Колèдо!

Пръч, овца, коза, говедо…

 

- Де ги има тез създания?

 

- Във Народното събрание!

 

Пръчът е Радан,

овцата - Цачева.

 

А пък говеда и кози,

отдето минеш

през парламента -

със лопата да ги ринеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за коментара, Ирена!
    Напълно съм съгласен с тебе. Най-нетрайна и най-неактулна във времето е гражданската поезия. Съдържанието й се оказва неважно, невярно или неактуално, като това на старите вестници. Особено пък що се отнася до споменаването на имена.
    В поемата ми "Командир" има два реда за Тодор Живков и четири реда за Добри Джуров. Поетът Иван Карадачки като ги видя, ми каза: "Това го изхвърли. И никога не се обвързвай с имена, защото ти не знаеш какви са ги вършили и каква ще е утре оценката за тях."
    И в книжката ми "Шибана държава" (с подзаглавие "Спомени за Жельовото време" в някои стихотворения се споменават имена на някои политически от онова време личности, които вече никой не знае. Появили са се, навредили са с каквото са могли и са изчезнали.
    Така ще стане и с тия. И ако стихчето бъде прочетено след няколко години, ще предизвикват само недоумение - какви ли са тия?
    След две-три години имената задължително трябва да отпаднат. Но дотогава нека да стоят, да ги характеризират.
    Така си мисля, макар всичко да е толкова незначително, че да не заслужава никакво мислене.
  • Здравей, Ангар!
    Използвам асоциации с личности и имена, когато са свързани с конкретни значими събития. Малко е вероятно, обаче, след 10 години някой да си спомня за посочените по-горе герои и аз лично бих търсила по-иносказателен подход.
    Весели празници!
  • Щастлива и весела Коледа и на тебе, Поетесо!
    Благодаря ти, че се отби!
    Но, като със събрат по перо, като с Поетеса, иска ми се да споделя съмнениеята си при написването на това стихче.
    Казано е нещо за депутатите в народното ни събрание. Нещо ново ли? Не!
    “Народът не разбира от добродетели, той величае долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, изнудвачите, лъжците, и на такива той поверява своята съдба. ТАКИВА ТОЙ ИЗБИРА ЗА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.”
    Това го е написал Фердинанд, така е било по негово време, но и сега пак е така.(За кратко не е било така при социализма, когато за депутати са избирани героите на труда).
    Освен това депутатите ни се самовеличаят като "политическия елит". Величаят ги и журналистите, и като такива ще ги представи историята.
    Но историята ще лъже, както всякога. Истината, много по-вярно от историята, я казва поезията.
    Значи депутатите освен в историята, трябва по някакъв начин да присъстват и в поезията.
    Чудех се не са ли достатъчни само първите четири реда? Но и последните четири не са вредни - те само усилват първите.
    Средните два реда обаче нужни ли са? Виж за тях Не съм сигурен. Парламентът го е имало и ще го има, той е вечен почти като поезията,а тези двамата, колкото и мандата да изкарат,са нещо временно.Освен това не се ли слиза много ниско, до личностно ниво, дори на персонални обиди.
    Но реших засега, временно, да ги има. Защото и на двамата много им приличат! На първия заради претенциите и маниерите му на поведение, а на втория - защото заема такива важни постове в няколко НС, и следователно е и един от главните виновници България да е по всичко последна, и само по детска смъртност - първа!
  • Весела Коледа, Поете!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...