Вървя. И няма закъде да бързам.
В градинката ще си допия водката.
Алеите на зиг-заг ще завържа
и ще постегна, за кураж, походката.
Свободен съм. На птица съм дъха.
И ако ща - на пейката ще седна.
А ако искам да се разхладя
в снега, под кестените, ще полегна.
Ще ме завие тъмното небе
на зимата, в нощта, на връх на Коледа
и мене, ако много ми се ще,
ще видя Господ... И обърна погледа.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
на зимата, в нощта, на връх на Коледа
и мене, ако много ми се ще,
ще видя Господ... И обърна/закърпя/сменя погледа.
хахаха много си добър ихихихи много е смешно
(идеята е "кулминационно произведение" и първите два стиха ме заздравиха разбиващо,но в последния повтаряш дума което изравнява финала, а си уловил правилно светло-тъмно,браво,грешиш и си човек)
Послеслов: трябва да закърпим светлото към тъмното