24 dic 2010, 8:27

Коледата на един клошар 

  Poesía » Otra
770 0 10

Вървя. И няма закъде да бързам.

В градинката ще си допия водката.

Алеите на зиг-заг ще завържа

и ще постегна, за кураж, походката. 

 

Свободен съм. На птица съм дъха.

И ако ща - на пейката ще седна.

А ако искам да се разхладя

в снега, под кестените, ще полегна.

 

Ще ме завие тъмното небе

на зимата, в нощта, на връх на Коледа

и мене, ако много ми се ще,

ще видя Господ... И обърна погледа.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще ме завие светлото небе
    на зимата, в нощта, на връх на Коледа
    и мене, ако много ми се ще,
    ще видя Господ... И обърна/закърпя/сменя погледа.

    хахаха много си добър ихихихи много е смешно
    (идеята е "кулминационно произведение" и първите два стиха ме заздравиха разбиващо,но в последния повтаряш дума което изравнява финала, а си уловил правилно светло-тъмно,браво,грешиш и си човек)

    Послеслов: трябва да закърпим светлото към тъмното
  • Невероятно силно! Разтърси ме... Усмихнете се - и ти и твоя клошар, защото на Коледа стават чудеса, но първо трябва да повярвате в тях!
  • Страхотен стих, Рудин!
    Топлина в душата!
  • Рудин, не обръщай погледа към Господ! Рано е .... Хубаво стихотворение.
  • !!!
    Светли празници!
  • Весели празници и от мен
  • !!!
    Весели празници!
  • ДА!!!Светли Празници,Иван!!!
  • Тъжно е...
    Светли празници ти желая, Рудин!
  • Боже,Боже,колко мъка има на тоя свят...Добре,че има поети като теб-да я възпяват,белким трепне нещо човешко в душите вкаменени на някои хора!!!Браво!Хубави празници!
Propuestas
: ??:??