24.12.2010 г., 8:27

Коледата на един клошар

930 0 10

Вървя. И няма закъде да бързам.

В градинката ще си допия водката.

Алеите на зиг-заг ще завържа

и ще постегна, за кураж, походката. 

 

Свободен съм. На птица съм дъха.

И ако ща - на пейката ще седна.

А ако искам да се разхладя

в снега, под кестените, ще полегна.

 

Ще ме завие тъмното небе

на зимата, в нощта, на връх на Коледа

и мене, ако много ми се ще,

ще видя Господ... И обърна погледа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще ме завие светлото небе
    на зимата, в нощта, на връх на Коледа
    и мене, ако много ми се ще,
    ще видя Господ... И обърна/закърпя/сменя погледа.

    хахаха много си добър ихихихи много е смешно
    (идеята е "кулминационно произведение" и първите два стиха ме заздравиха разбиващо,но в последния повтаряш дума което изравнява финала, а си уловил правилно светло-тъмно,браво,грешиш и си човек)

    Послеслов: трябва да закърпим светлото към тъмното
  • Невероятно силно! Разтърси ме... Усмихнете се - и ти и твоя клошар, защото на Коледа стават чудеса, но първо трябва да повярвате в тях!
  • Страхотен стих, Рудин!
    Топлина в душата!
  • Рудин, не обръщай погледа към Господ! Рано е .... Хубаво стихотворение.
  • !!!
    Светли празници!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....