15 dic 2010, 17:22

Коледен дух

  Poesía
851 0 7

Знам, че няма такава звезда - безрезервна и пряма -
Витлеем е угаснал отдавна. Потънал е в яма
онзи странен, неземен копнеж, да се жертваш напразно
и скована е в камък и скреж пресвещената пазва

на земята едничка, откърмила  огнена сила,
да обичаме всички и всички еднакво дарила
с две очи, с две ръце - да работим почтено за хляба
и с туптящо сърце - верен път към несекваща младост.

Знам, че няма го светлият дух, който с Коледа слиза -
с дим от дънера сух през комина смутен се изниза -
нито злоба и страх, нито алчност му бяха спестени
и се давеха в прах добрините, за нас сътворени.

Чудесата отрекли, днес за чудо последно се молим,
шепнем тежки обети и мълчим пред душите си голи,
само някак да спрем тази тежка, жестока присъда
и с надежда за новия ден в светлина да пребъдем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...