Dec 15, 2010, 5:22 PM

Коледен дух

  Poetry
856 0 7

Знам, че няма такава звезда - безрезервна и пряма -
Витлеем е угаснал отдавна. Потънал е в яма
онзи странен, неземен копнеж, да се жертваш напразно
и скована е в камък и скреж пресвещената пазва

на земята едничка, откърмила  огнена сила,
да обичаме всички и всички еднакво дарила
с две очи, с две ръце - да работим почтено за хляба
и с туптящо сърце - верен път към несекваща младост.

Знам, че няма го светлият дух, който с Коледа слиза -
с дим от дънера сух през комина смутен се изниза -
нито злоба и страх, нито алчност му бяха спестени
и се давеха в прах добрините, за нас сътворени.

Чудесата отрекли, днес за чудо последно се молим,
шепнем тежки обети и мълчим пред душите си голи,
само някак да спрем тази тежка, жестока присъда
и с надежда за новия ден в светлина да пребъдем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...