Когато Коледата наближава –
това май знае се от всеки –
три духа, един след друг се явяват
да изправят криви пътеки.
Старец сърдит, зловещ и навъсен
пръст костелив е размахал:
„Знай, човеко, бая си закъсал,
малко за греха си плакал.”
Мъж на средна възраст тутакси го сменя
и говори бавно, с укор:
„Като гледам, хич не те е еня.
Да не си изпаднал в ступор?”
Но не вика, тихо шепне той, защото
малко бебе е заспало
и изпитва жал към него: „О, горкото!
Нищо ти не си видяло.
Аз и старецът сме пропилени,
но за тебе не е късно.
Зная, чакат те беди големи
сред човечеството мръсно.”
...
Но след тях пристъпва чиста, бяла
една сигурна Надежда.
Колкото и зло де е видяла,
със добро ни пак зарежда.
Води тя след себе си Любов и Вяра,
че Синът на Бог се ражда.
Вратата се след духовете затваря
и човекът със себе си се спогажда.
© Весислава Савова Todos los derechos reservados