Dec 25, 2009, 11:13 AM

Коледна импресия

  Poetry
1.5K 0 8

Когато Коледата наближава –                      
това май знае се от всеки –                           
три духа, един след друг се явяват               
да изправят криви пътеки.                            

Старец сърдит, зловещ и навъсен                 
пръст костелив е размахал:                           
„Знай, човеко, бая си закъсал,                      
малко за греха си плакал.”                             

Мъж на средна възраст тутакси го сменя      
и говори бавно, с укор:                                    
„Като гледам, хич не те е еня.            
Да не си изпаднал в ступор?”                          

Но не вика, тихо шепне той, защото              
малко бебе е заспало                                        
и изпитва жал към него: „О, горкото!            
Нищо ти не си видяло.                                     

Аз и старецът сме пропилени,                        
но за тебе не е късно.                                 
Зная, чакат те беди големи                  
сред човечеството мръсно.”                          
...                                                                        
Но след тях пристъпва чиста, бяла                  
една сигурна Надежда.                                       
Колкото и зло де е видяла,                                
със добро ни пак зарежда.                                 

Води тя след себе си Любов и Вяра,               
че Синът на Бог се ражда.                                
Вратата се след духовете затваря                    
и човекът със себе си се спогажда.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...