Dec 25, 2009, 11:13 AM

Коледна импресия

  Poetry
1.5K 0 8

Когато Коледата наближава –                      
това май знае се от всеки –                           
три духа, един след друг се явяват               
да изправят криви пътеки.                            

Старец сърдит, зловещ и навъсен                 
пръст костелив е размахал:                           
„Знай, човеко, бая си закъсал,                      
малко за греха си плакал.”                             

Мъж на средна възраст тутакси го сменя      
и говори бавно, с укор:                                    
„Като гледам, хич не те е еня.            
Да не си изпаднал в ступор?”                          

Но не вика, тихо шепне той, защото              
малко бебе е заспало                                        
и изпитва жал към него: „О, горкото!            
Нищо ти не си видяло.                                     

Аз и старецът сме пропилени,                        
но за тебе не е късно.                                 
Зная, чакат те беди големи                  
сред човечеството мръсно.”                          
...                                                                        
Но след тях пристъпва чиста, бяла                  
една сигурна Надежда.                                       
Колкото и зло де е видяла,                                
със добро ни пак зарежда.                                 

Води тя след себе си Любов и Вяра,               
че Синът на Бог се ражда.                                
Вратата се след духовете затваря                    
и човекът със себе си се спогажда.   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...