21 dic 2010, 21:33

Коледната вечер на един клошар

  Poesía » Otra
1K 0 18

 

 КОЛЕДНАТА ВЕЧЕР НА ЕДИН КЛОШАР

 

Зарадва се, че вече може

да влезе в лъскав магазин.

Но в шепата си разтревожен

той стисна лева си - един!

 

Монетата от джоба свъсен

извади. Тя се търколи,

с въздишката му се откъсна

и скри под нечии поли.

 

Клошарят свлече се на пода,

но левче не намери там.

Остана погледът забоден

в глада, заситен с малко срам.

 

Излезе вън пред магазина,

душата плачеше без глас.

Самодоволен мъж премина

и му подхвърли своя фас.

 

Протегна вледенени пръсти

към спомен от предишни дни,

а после бързо се прекръсти

и с този фас го замени.

 

Заспа под влажните кашони,

прегърнал помияра-брат.

В съня си левчето догони

и се усмихна. Бе богат.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно стихо!
    браво, Светулчице!
  • Миличка Плами, нека са светли и чудотворни празниците и за теб! Ти го заслужаваш!
  • Разтърсващ стих!!!
    Пожелания за светли празници, Пастирке!!!
  • И аз обичам поезията на Язова!
    Благодаря ти Роси и весели празници на теб и семейството ти!
  • Силна, затрогваща творба...
    Четох стихотворения на Яна Язова, писани преди 09.09.1944 г., които носят сила, подобна на тази твоя творба.
    Поздрави, Мария, за стойностните стихове!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...