21 dic 2010, 21:33

Коледната вечер на един клошар

  Poesía » Otra
1K 0 18

 

 КОЛЕДНАТА ВЕЧЕР НА ЕДИН КЛОШАР

 

Зарадва се, че вече може

да влезе в лъскав магазин.

Но в шепата си разтревожен

той стисна лева си - един!

 

Монетата от джоба свъсен

извади. Тя се търколи,

с въздишката му се откъсна

и скри под нечии поли.

 

Клошарят свлече се на пода,

но левче не намери там.

Остана погледът забоден

в глада, заситен с малко срам.

 

Излезе вън пред магазина,

душата плачеше без глас.

Самодоволен мъж премина

и му подхвърли своя фас.

 

Протегна вледенени пръсти

към спомен от предишни дни,

а после бързо се прекръсти

и с този фас го замени.

 

Заспа под влажните кашони,

прегърнал помияра-брат.

В съня си левчето догони

и се усмихна. Бе богат.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно стихо!
    браво, Светулчице!
  • Миличка Плами, нека са светли и чудотворни празниците и за теб! Ти го заслужаваш!
  • Разтърсващ стих!!!
    Пожелания за светли празници, Пастирке!!!
  • И аз обичам поезията на Язова!
    Благодаря ти Роси и весели празници на теб и семейството ти!
  • Силна, затрогваща творба...
    Четох стихотворения на Яна Язова, писани преди 09.09.1944 г., които носят сила, подобна на тази твоя творба.
    Поздрави, Мария, за стойностните стихове!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...