21 dic 2010, 21:33

Коледната вечер на един клошар

  Poesía » Otra
1K 0 18

 

 КОЛЕДНАТА ВЕЧЕР НА ЕДИН КЛОШАР

 

Зарадва се, че вече може

да влезе в лъскав магазин.

Но в шепата си разтревожен

той стисна лева си - един!

 

Монетата от джоба свъсен

извади. Тя се търколи,

с въздишката му се откъсна

и скри под нечии поли.

 

Клошарят свлече се на пода,

но левче не намери там.

Остана погледът забоден

в глада, заситен с малко срам.

 

Излезе вън пред магазина,

душата плачеше без глас.

Самодоволен мъж премина

и му подхвърли своя фас.

 

Протегна вледенени пръсти

към спомен от предишни дни,

а после бързо се прекръсти

и с този фас го замени.

 

Заспа под влажните кашони,

прегърнал помияра-брат.

В съня си левчето догони

и се усмихна. Бе богат.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно стихо!
    браво, Светулчице!
  • Миличка Плами, нека са светли и чудотворни празниците и за теб! Ти го заслужаваш!
  • Разтърсващ стих!!!
    Пожелания за светли празници, Пастирке!!!
  • И аз обичам поезията на Язова!
    Благодаря ти Роси и весели празници на теб и семейството ти!
  • Силна, затрогваща творба...
    Четох стихотворения на Яна Язова, писани преди 09.09.1944 г., които носят сила, подобна на тази твоя творба.
    Поздрави, Мария, за стойностните стихове!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...