21.12.2010 г., 21:33

Коледната вечер на един клошар

1K 0 18

 

 КОЛЕДНАТА ВЕЧЕР НА ЕДИН КЛОШАР

 

Зарадва се, че вече може

да влезе в лъскав магазин.

Но в шепата си разтревожен

той стисна лева си - един!

 

Монетата от джоба свъсен

извади. Тя се търколи,

с въздишката му се откъсна

и скри под нечии поли.

 

Клошарят свлече се на пода,

но левче не намери там.

Остана погледът забоден

в глада, заситен с малко срам.

 

Излезе вън пред магазина,

душата плачеше без глас.

Самодоволен мъж премина

и му подхвърли своя фас.

 

Протегна вледенени пръсти

към спомен от предишни дни,

а после бързо се прекръсти

и с този фас го замени.

 

Заспа под влажните кашони,

прегърнал помияра-брат.

В съня си левчето догони

и се усмихна. Бе богат.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотно стихо!
    браво, Светулчице!
  • Миличка Плами, нека са светли и чудотворни празниците и за теб! Ти го заслужаваш!
  • Разтърсващ стих!!!
    Пожелания за светли празници, Пастирке!!!
  • И аз обичам поезията на Язова!
    Благодаря ти Роси и весели празници на теб и семейството ти!
  • Силна, затрогваща творба...
    Четох стихотворения на Яна Язова, писани преди 09.09.1944 г., които носят сила, подобна на тази твоя творба.
    Поздрави, Мария, за стойностните стихове!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...