КОЛЕДНАТА ВЕЧЕР НА ЕДИН КЛОШАР
Зарадва се, че вече може
да влезе в лъскав магазин.
Но в шепата си разтревожен
той стисна лева си - един!
Монетата от джоба свъсен
извади. Тя се търколи,
с въздишката му се откъсна
и скри под нечии поли.
Клошарят свлече се на пода,
но левче не намери там.
Остана погледът забоден
в глада, заситен с малко срам.
Излезе вън пред магазина,
душата плачеше без глас.
Самодоволен мъж премина
и му подхвърли своя фас.
Протегна вледенени пръсти
към спомен от предишни дни,
а после бързо се прекръсти
и с този фас го замени.
Заспа под влажните кашони,
прегърнал помияра-брат.
В съня си левчето догони
и се усмихна. Бе богат.
© Мария Панайотова All rights reserved.
браво, Светулчице!