22 dic 2020, 19:45

Коледни спомени...

  Poesía » Otra
1K 0 0

 

Коледни спомени...

                          Pro domo sua…

 

Тъй се случи, че Живота

много дълго ме въртя́

и от „нулевата ко́та“ –

минах цялата Земя́...

 

А във родната ми къща

(както във добър класьор)

спомените ме „завръщат“ –

вечно с Времето във спор...

 

Наминавах там понякога,

(а по-рядко и дори́!) –

от командировка някаква

щом останеха пари́!...

 

Мама, вече не тъй млада,

с татко рано побелял –

ме посрещаха с награда

дето и не бях мечтал...

 

Случеше ли се по Коледа

(тъжен и в Живота нов!)

спирах мо́рен да измоля –  

пак семеен благослов...

 

С чудно Коледно вълшебство

всеки спомен възроде́н,

с Времето било́ във Детството –   

плахо идваше към мен...

 

...И елхата  украсена,

„старата“ звезда дори –

на върха  неугасена

сякаш от Онези дни!...

 

Мигащи като звездици

с треперлива светлина́

сякаш ангелски зеници

бяха све́щите в дома́...

 

Масата – вместо́ с украса

ритуално бе с храна́ –

коледният дух“ с нагласа  

бе за: Бъдни времена́!...

 

... Всичко пак реално става,

щом подрънне вън звънче́,

а пък аз – като „тогава“ –

съм предишнито момче́...

 

Тези „връщания“ кратки

със екстаза във „Духът“ –

бяха следващи отпратки

в лъкатушния ми път!...

 

... Мина Времето безследно,

но по Коледа гори́:

„Споменът“ със свещ последна –

о́ще пръскаща Искри́...

 

22.12.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...