Коледни спомени...
Pro domo sua…
Тъй се случи, че Живота
много дълго ме въртя́
и от „нулевата ко́та“ –
минах цялата Земя́...
А във родната ми къща
(както във добър класьор)
спомените ме „завръщат“ –
вечно с Времето във спор...
Наминавах там понякога,
(а по-рядко и дори́!) –
от командировка някаква
щом останеха пари́!...
Мама, вече не тъй млада,
с татко рано побелял –
ме посрещаха с награда
дето и не бях мечтал...
Случеше ли се по Коледа
(тъжен и в Живота нов!)
спирах мо́рен да измоля –
пак семеен благослов...
С чудно Коледно вълшебство
всеки спомен възроде́н,
с Времето било́ във Детството –
плахо идваше към мен...
...И елхата украсена,
„старата“ звезда дори –
на върха неугасена
сякаш от Онези дни!...
Мигащи като звездици
с треперлива светлина́
сякаш ангелски зеници
бяха све́щите в дома́...
Масата – вместо́ с украса
ритуално бе с храна́ –
„коледният дух“ с нагласа
бе за: Бъдни времена́!...
... Всичко пак реално става,
щом подрънне вън звънче́,
а пък аз – като „тогава“ –
съм предишнито момче́...
Тези „връщания“ кратки
със екстаза във „Духът“ –
бяха следващи отпратки
в лъкатушния ми път!...
... Мина Времето безследно,
но по Коледа гори́:
„Споменът“ със свещ последна –
о́ще пръскаща Искри́...
22.12.2020.
© Коста Качев Всички права запазени