Коледни спомени...

                          Pro domo sua…

Тъй се случи, че Живота

много дълго ме въртя́

и от „нулевата ко́та“ –

минах цялата Земя́...

А във родната ми къща

(както във добър класьор)

спомените ме „завръщат“ –

вечно с Времето във спор...

Наминавах там понякога,

(а по-рядко и дори́!) –

от командировка някаква

щом останеха пари́!...

Мама, вече не тъй млада,

с татко рано побелял –

ме посрещаха с награда

дето и не бях мечтал...

Случеше ли се по Коледа

(тъжен и в Живота нов!)

спирах мо́рен да измоля –  

пак семеен благослов...

С чудно Коледно вълшебство

всеки спомен възроде́н,

с Времето било́ във Детството –   

плахо идваше към мен...

...И елхата  украсена,

„старата“ звезда дори –

на върха  неугасена

сякаш от Онези дни!...

Мигащи като звездици

с треперлива светлина́

сякаш ангелски зеници

бяха све́щите в дома́...

Масата – вместо́ с украса

ритуално бе с храна́ –

„коледният дух“ с нагласа  

бе за: Бъдни времена́!...

... Всичко пак реално става,

щом подрънне вън звънче́,

а пък аз – като „тогава“ –

съм предишнито момче́...

Тези „връщания“ кратки

със екстаза във „Духът“ –

бяха следващи отпратки

в лъкатушния ми път!...

... Мина Времето безследно,

но по Коледа гори́:

„Споменът“ със свещ последна –

о́ще пръскаща Искри́...

22.12.2020.