2 dic 2020, 22:21

Коледно

  Poesía
368 0 0

Вчера излязох на балкона,
лъхна ме мирис познат,
мирис на сладки,играчки и смях.
Някак топло ми стана,

 

макар и вънка да ухаеше на сняг,
как да пропусна 
звънливия коледен смях?
И ето звънчета окачам,

 

лампички,топки,гирлянд,
да мога да седна,
да чакам, с трепет детски -  познат.
През комина да влезе,

 

под елхата да сложи,
мечтания подарък за нас,
с нетърпение го чакам,
белобрадия старец, познат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еленка Гишина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....