Коледно чудо
С това стихотворение подарявам по една
шепичка надежда на всички жени, които се борят с рака...
Рисуваше те. Думите ѝ бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите – неприкривани и чисти.
Стояхме до скърбящия прозорец,
не срещнал отражението твое.
Задъха се от спомена, че скоро
сънувала нечакан дъжд, порои,
които те повлекли беззащитна
към дъното на пропаст непозната.
Страхът ме изпревари и попита:
– И оцеля ли в този ад жената?
Тогава чух аз отговора ярък,
изгрял над мойта вяра покосена:
Получи като коледен подарък
Христова милост тя и бе спасена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
