Коледно чудо
С това стихотворение подарявам по една
шепичка надежда на всички жени, които се борят с рака...
Рисуваше те. Думите ѝ бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите – неприкривани и чисти.
Стояхме до скърбящия прозорец,
не срещнал отражението твое.
Задъха се от спомена, че скоро
сънувала нечакан дъжд, порои,
които те повлекли беззащитна
към дъното на пропаст непозната.
Страхът ме изпревари и попита:
– И оцеля ли в този ад жената?
Тогава чух аз отговора ярък,
изгрял над мойта вяра покосена:
Получи като коледен подарък
Христова милост тя и бе спасена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
