Как топло беше в таз кола! -
бях пуснал парното до дупка -
съзрях през късичка пола
бедрата. И сърце затупка.
Тя смъкна вълнения шал -
навярно вече се потеше.
Прогонил грижи и печал,
усетих - нещото стърчеше.
В гръдта й погледа си впил -
бе бяла, в тъмното се вижда,
като в забавен водевил
порочна мисъл ме раздвижва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse