Как топло беше в таз кола! -
бях пуснал парното до дупка -
съзрях през късичка пола
бедрата. И сърце затупка.
Тя смъкна вълнения шал -
навярно вече се потеше.
Прогонил грижи и печал,
усетих - нещото стърчеше.
В гръдта й погледа си впил -
бе бяла, в тъмното се вижда,
като в забавен водевил
порочна мисъл ме раздвижва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up