Коледно еротично
Как топло беше в таз кола! -
бях пуснал парното до дупка -
съзрях през късичка пола
бедрата. И сърце затупка.
Тя смъкна вълнения шал -
навярно вече се потеше.
Прогонил грижи и печал,
усетих - нещото стърчеше.
В гръдта й погледа си впил -
бе бяла, в тъмното се вижда,
като в забавен водевил
порочна мисъл ме раздвижва.
Зарових в бюста й ръка -
там с малко дърпане ме пусна -
все по-дълбоко и така
зърната стигнах с мойте устни.
Потръпна, шеметна, от кеф
и тъй върху ми се отпусна,
че плъзнах в гладкия седеф
туй, нещото... и запрепусках.
Протеста в тесния простор:
„О, не, недей! Какво направи?"
премина, с пръчка на Астор,
в "да, да" - през всичките октави...
И ако тук, край таз елха,
страстта у теб не заговори,
колата вън е, ти ела
и чудото ще се повтори!
© Иван Христов All rights reserved.
