23 dic 2014, 21:00

Коледно небе 

  Poesía » Otra
770 0 3

На тъмно в коптора свит на кравай

на чужди спомени лежеше,

а Тишината съкрушена от този жалък край

покрусена отчаяно мълчеше.

 

Какви ли мисли във главата му кръжат,

дали си спомни майчина милувка,

кръвта замръзва, крайници болят

сърцето му безжалостно препуска.

 

На Коледа се случват чудеса,

но тя Надеждата при силните стоеше,

когато викаше я със пресъхнали уста,

тя при богатите пари броеше.

 

Смъртта дойде, прегърна го, запя му песен

За Коледни несбъднати мечти,

за трудният му път постлан със плесен,

за хората със сходни съдбини.

 

И стана му щастливо на душата,

че има кой с любов да му попее,

че има кой с любов да го прегърне

и като майка в скут да го люлее.

 

Сърцето спря... изхлипа Тишината,

Надеждата... тя даже не дойде,

той излетя щастлив към небесата,

към Коледното сбъднато небе.

 

На Коледа се случват чудеса!

 

 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение си написала, Цвети. Въпреки тъжната съдба на лирическия ти герой, то си остава хубаво. Финала е разтърсващ.
    Поздравявам те за творбата ти!
    Получих писмото ти и ти отговорих.Потърси го в Сайта - там, където си оставела твоето за изпращане.Ако искаш да ми се обадиш някога направи го чрез коментар в моята страница!
    Благодаря ти за добрите думи и доверието ти към мен!
    Приятно прекарване на Бъдни вечер и всички празници!
  • "На Коледа се случват чудеса!"

    И всяко чудо е красиво! Макар и красотата често да е много тъжна.
  • Въздействащ, разтърсващ стих!
Propuestas
: ??:??