Малко, мъничко мече,
чуй молбата на дете:
Малка съм, не съм голяма.
Нямам татко... нямам мама.
Баба си, не съм видяла.
И без дядо съм живяла...
Имам много братя и сестри...
Ти ги знаеш... Тук са всичките добри.
Ала искам своя майка... и подслон...
да намеря топъл, слънчев дом.
Вечер да ме гушка топло, 
сутрин да ме буди кротко. 
Там, където обич да витае,
там, където с радост се играе...
Тате да ме вдига нависоко, 
аз да гледам на широко. 
Ако имам баба, ще съм щастлива. 
Тя със сигурност ще ме разсмива. 
Някой път и за дядо си мечтая, 
с него... на домино ще си играя. 
Малка съм и имам само теб. 
Ти си пооръфан мъничко от пред,
но да знаеш, че си ми приятел драг,
в този дом и шумен град.
Моля ти се, ти пиши,
дано Господ ме благослови,
а и Коледата наближава...
всяко дете заслужава....
да получи своя дар
от любимецът им стар...
Аз не искам никаква играчка нова.
Имам теб и скрити вафли в джоба.
Но пиши, че чакам да ме вземат
и със сърце да ме приемат. 
Аз ще слушам и ще съм добра. 
Ще си реша даже дългата коса. 
Знаеш, че съм чорлава сега, 
но ще се старая всякак у дома. 
Зъбките ще мия всеки ден, 
мама ще се хвали със Мадлен. 
Тя ще вижда в моите очи, 
любовта, която в тях гори. 
Чакам... много искам, то се знае... 
всеки има право да мечтае! 
Ти си ми другарче. 
Може да се каже, даже братче. 
С тебе лягам през ноща, 
с тебе гоня пустошта! 
Ти ме топлиш в студа. 
Пред теб изливам си душа!
Теб ще взема заедно с мен, 
не тъжи... не бъди сломен!
Нова блузка ще ти ушия, 
дупката в корема да прикрия. 
Явно много мед си ял
и си малко понадебелял...
Всичко ще се промени, 
не забравяй ти писмото и пиши!