Коледното желание на Мадлен
Малко, мъничко мече,
чуй молбата на дете:
Малка съм, не съм голяма.
Нямам татко... нямам мама.
Баба си, не съм видяла.
И без дядо съм живяла...
Имам много братя и сестри...
Ти ги знаеш... Тук са всичките добри.
Ала искам своя майка... и подслон...
да намеря топъл, слънчев дом.
Вечер да ме гушка топло,
сутрин да ме буди кротко.
Там, където обич да витае,
там, където с радост се играе...
Тате да ме вдига нависоко,
аз да гледам на широко.
Ако имам баба, ще съм щастлива.
Тя със сигурност ще ме разсмива.
Някой път и за дядо си мечтая,
с него... на домино ще си играя.
Малка съм и имам само теб.
Ти си пооръфан мъничко от пред,
но да знаеш, че си ми приятел драг,
в този дом и шумен град.
Моля ти се, ти пиши,
дано Господ ме благослови,
а и Коледата наближава...
всяко дете заслужава....
да получи своя дар
от любимецът им стар...
Аз не искам никаква играчка нова.
Имам теб и скрити вафли в джоба.
Но пиши, че чакам да ме вземат
и със сърце да ме приемат.
Аз ще слушам и ще съм добра.
Ще си реша даже дългата коса.
Знаеш, че съм чорлава сега,
но ще се старая всякак у дома.
Зъбките ще мия всеки ден,
мама ще се хвали със Мадлен.
Тя ще вижда в моите очи,
любовта, която в тях гори.
Чакам... много искам, то се знае...
всеки има право да мечтае!
Ти си ми другарче.
Може да се каже, даже братче.
С тебе лягам през ноща,
с тебе гоня пустошта!
Ти ме топлиш в студа.
Пред теб изливам си душа!
Теб ще взема заедно с мен,
не тъжи... не бъди сломен!
Нова блузка ще ти ушия,
дупката в корема да прикрия.
Явно много мед си ял
и си малко понадебелял...
Всичко ще се промени,
не забравяй ти писмото и пиши!
© Кремена Арменчева All rights reserved.
