16 may 2007, 10:01

Колко

  Poesía
931 0 4
Колко нежност има в дланите ти?
С тялото си искам да премеря.
 Докосни ме закопнял по рамото,
жадуващ, влюбен, разтреперан!  

Колко страст кипи в гърдите ти?
Разкъсай дрехите ми трескаво -
за да усетя силата на скритата
любов - на времето под преспата.  

Колко жажда е стаена в погледа ти?
Поглъщай ме като вода в пустиня!
И ще остана вечно твоя - колкото
на божи храм принадлежи светиня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...