Колко смелост ни трябва,

колко нощи, колко дни?

Да отсеем жито от плява,

да открием верни следи.

Колко пътища трябва да минем,

колко извори, колко реки,

да намерим, преминем, изпием?

Колко трябва в нас да боли?

Колко истини трябва да скрием,

колко стари и нови лъжи

да прегърнем, лице да умием,

да се скрием вдън планини?

Колко тук и сега, ще живеем?

Още ден, още два, векове?

И дано,и дано изтрезнеем,

няма време, нощта ни зове!