Колко боли любовта?
Хладното пространство на сърцето,
излива метеоритен дъжд в нощта
с отломки палещи небето.
Чужди погледи я пожелават,
в апогея на сиянието нощно.
Като черни дупки приближават,
да засмучат остатъците мощно.
Но пак възкръсва нейде любовта,
вселената не губи нищо.
Частици само гаснат във тъма,
болката от спомени предишни.